Еййй, карахте, ядохте, пихте и нищо не казвате баси 

Логично беше, ма кой да се сети да снима 

Здравейте колеги.
За съжаление след отличното откриване
на сезон 2016 с двудневен трип София-Бургас-София
ме сполетя беда.
Счупи се гнездото на левия лагер на задната джанта
на моята Yamaha V Star 650 Classic  2002г.   
По моето скромно мнение едва ли подлежи на ремонт,
макар че ще се допитам и до специалист тези дни.
Та молбата ми е някой ако има джанта, или знае за такава,
както и дали от друг модел става задна джанта да сподели.

п.п. Бе щом е със спици, тва джанта ли е или капла 

Екстра, обаждай къде да ги търся. А може и на мен да ги пратиш, пък другите да си ги вземат от мен.

Готини машинки, особено боята е уникална 

Благодаря за отговора.
И аз си мислех че че помпата блъска яко в картера, ма все пак да питам по опитните.
Релето в сравнение с моето, беше бая топло, макар че мотора беше работил малко на място,
а аз бях минал петдесетина километра.
Каква би могла да е причината да грее релето ?

Въпреки дъжда и захладняването предишния ден, Троянския проход ни чакаше и сутринта на 02.08.2015г тръгнахме по маршрут :
Кърнаре-Троян-Рибарица-Тетевен
Е те такъв студ не бяхме брали до сега. Иначе да се спази чопЕрската визия, дисагите накипрени на мотора. Накипрени, ама празни-само двата дъждобрана вътре.
Няма ръкавички зимни, няма шалчета, няма топли наколенки. На всичкото от горе аз със едно тънко якенце, навигаторката с тениска, лятно яке и ръкавици без пръсти – вездесъща глупост за която си платихме. Още на Лукойла на Долни Богров усетихме дебелия, ма няма връщане на зад. На Буново, по традиция, спряхме за по цигара гледайки небето с надежда, но уви – облаци пред нас, зад нас, и над нас.

Приятно време за каране нали ?


На Пирдоп пих чай-баси…на втори август-баси…не ме стопли особено…баси. Навигаторката няколко дни по-късно ми сподели че мислела да ме кара да се връщаме, само черните облаци зад нас я спрели. На Кърнаре след поредния фас, и негостоприемния вид на прохода, щурмувахме с надеждата че там напред ще е слънчево и поне няколко градуса по топличко. Да, да…..

Кърнаре…последна възможност за размисъл



Въпреки на вид запазената настилка, цялата е на вълнички и друса неприятно. Малкото дупки и кръпки се избягват с лекота, обаче завоите от тази страна са леле-мале. И дума не може да става за бързо каране, но пък гледките които се разкриват на места, са уникални.

Зад гърба си оставихме това:


Над нас беше това:



И бяхме тръгнали към това:


Въпреки че до върха зъбите ми тракаха в ритъма на клапаните, се накефих на изкачването, и ще бъде повторено със сигурност, само че при по-добри метео условия . Горе, под паметника „Арка на свободата” нещата изглеждаха обнадеждаващи.

„Арка на свободата”


Към Троян слънцето започваше да наднича срамежливо из зад разкъсващите се облаци, и заедно с топлинката в душите от покоряването на негостоприемния този ден проход, скоро щеше да стопли и премръзналите ни крайници.
Спускането беше приятно-лежено и по инерция. Пътя въпреки множеството кръпки беше приличен, с по плавни и приятни завои. След разклона за Беклемето вече се бяхме стоплили и се наслаждавахме пълноценно на пътуването, а в Троян вече ни беше жега.

Част от центъра на Троян




След кратка разходка по центъра и обяд край реката, не биваше да пропускаме и Троянския манастир. Пътя до там е с отвратителна настилка. Асфалта е на вълни и дупки, а и трафика е доста натоварен, но тези десетина километра са нищожна цена за красотата на манастира.

Троянския манастир




Баба Ява 250, 1953г.



Пътя от Троян до Рибарица е много приятен за каране с добре запазения асфалт, плавните завои и минималния трафик, който след с. Шипково става нулев. От най-високата точка на прохода, някъде в далечината се вижда „Арката на свободата”, под която минахме сутринта, ма що не спрях да я снимам.

Спускането към Рибарица


На влизане в Рибарица имаше идея да пием по кафе, но не видяхме нищо отворено и тогава се сетих да покажа на навигаторката местността Костина, щото не беше ходила там. Пътчето е тясно, но с отличен асфалт и е само 2км. Бях ходил там преди години и знаейки че освен една дървена кръчма която работи само събота и неделя, а беше неделя 6 часа вечерта, не се надявах да намерим кафе, обаче изненада. Нали сме си „абонати” за разни събори и други мероприятия на които попадаме съвсем случайно, налетяхме на закриването на „Празник  на народния обичай и автентичната носия”. Супер кво.

Паметник на Георги Бенковски в м.Костина


Кървавото кладенче ни взе акъла и на двамата, гледаме - а, то няма вода тука. Няма,… ама идват две лелки след нас и хвърлят монетка , и тя цоп във вода. Пак се приближаваме, гледаме…няма вода…ко стаааа тука бе ей – изтрещехме баси. От светлината под сянката на дърветата ли, от понатрупаната умора в очите ли, от кристално чистата и непомръдваща вода ли…ако не пипнеш или не хвърлиш монетка, водата не се вижда. А тя си е там и е мокра, както установи десния ми крак.

Кървавото кладенче


Има ли вода тука


Пихме по кафе, послушахме народна музика,

Изглед от кръчмето към паркинга


 и под надвисващите отново облаци хванахме пътя.

Плах опит на Тетевенския балкан да ни сплаши


До Ябланица се кара съвсем прилично по сравнително добре запазен и изкърпен асфалт в умерен трафик. От там по скучната магистрала, и отново студения повей на вятъра,

Малко преди вкъщи. Поне не ни валя днес.


понамръзнали се този ден, но разтоварени и преситени от гледки, красоти и километри живи и здрави се прибрахме в София.